Начало Коран Въпроси и отговори  Хадиси История  
 
 
  Молитви Статии Избрани статии Календар Фотогалерия    
     
   

   

 

   

 

   

 

 

Фатима
Майчица на баща си

 

 

 

Фатима(алейхасселям), дъщерята на великия пророк на исляма Мухаммад, според повечето ислямски учени е родена на 20 джамади ул-ахир 605 г.или 615 г., през един петъчен ден в град Мека. Нейна майка е Хадиджа, първата жена приела исляма и която до края на дните си нито за миг не спряла да подпомага Пророка и да вярва в неговата мисия, дадена му от Всевишния. Прозвището бе Умму абийха или майчица на баща си, а прякора Зехра или Бетул .
Фатима (а.с.) била последното дете в семейството на Пратеника, преди нея се родили три момичета Зейнаб, Рукая и Ум Кулсум, и две момчета Касим и Абдуллах. За жалост последните двама починали много малки, оставяйки нагледно Мухаммад(с.а.в.) без син и потомство, което да продължи рода му. Не след известно време другите три дъщери на Мухаммад напуснали къщата и така той останал единствено с Фатима(а.с.). Скоро курайшитите и неверниците започнали да му се подиграват и злорадстват като го наричали абтар лишения, тъй като нямал син, който да продължи рода и да му бъде наследник. Но съдбата била отредила друго. Аллах низпослал сура Ал-Каусар в тази връзка, в която Той му съобщава радостната новина: 1.Ние ти дадохме (о, Мухаммад, реката) ал-Каусар.(Каусар е името на реката на изобилието,дадена на Мухаммад(с.а.в.). Същевременно означава голямо изобилие. В тази сура се повелява да се прави жертво приношение и да се дава отговор на езичниците, които обиждали Пророка, наричайки го лишения. Според ислямските тълкуватели на Корана, тази сура се отнася за дъщерята на Пратеника Фатима(а.с.), която според Корана ще дари баща си с потомство и наследници.) 2. Затова отслужвай молитвата към своя Господ и (жертвено животно) коли! 3. Твоят ненавистник-той е лишеният. 
Преди тя да се роди, пророкът казал на Хадиджа: Джабраил(архангел Гавраил) ми донесе хубава вест и ме зарадва с раждането на момиче,от чийто род ще произлязат всичките дванадесет непогрешими имами. Така едно момиче онаследило бащините ценности, продължила рода на баща си заедно с всички негови достойнства. Съдбата си знае работата, и то доста добре. По онова време, когато жената е считана за собственост, за стока, с която може да се търгува, когато новородените момичета били погребвани живи от бащите си,които ги смятали за срам и позор за рода, когато жената нямала никакви права, нито на наследство,нито на избор на съпруг ,нито на развод, точно тогава ислямът прави революция с жената, превръща я от нисшо и безполезно същество с комплекс за малоценност и слабост в личност, способно да достигне и най-висшите и възвишените точки на човешката душа и природа. Тя вече не се третира като стока, а си отстоява правата, играе важна роля в социалния, политически и икономически живот на ислямскто общество. Именно тази революция започва още с раждането на дъщерите на Пророка, и по-специално Фатима (а.с.). Той имал специфично отношение към нея, отнасял се по-другояче и много внимателно, защо ли?! Защото Фатима (Зехра) (а.с.) не е обикновен човек, не е като другите жени, нейната роля в социалния живот на ислямскто общество и в историята е да бъде пример за съпруга, майка и идеална жена. Затова историците са изумени от отношението на Мухаммад към малката му дъщеря, от необичайните му похвали и прекаленото му внимание към нея. Фактът, че поведението и постъпките на божия пратеник биват урок, пример за подражание и мерило за другите хора обяснява неговото особено поведение и уважение към Зехра (а.с). Това не е само бащинска обич, но и задължение и мисия.
Винаги, когато Мухаммад (с.а.в.) тръгвал на път си взимал довиждане с нея и на връщане първо при нея се отбивал задължително. Целувал я по главата и двете ѝ ръце. За нея казвал следното: 
- Фатима е част от мен, който причинява страдание, е огорчил мен, а всеки който ме огорчи, е огорчил Господ.
- Най-добрите жени на света са четири: Марйам, Асия, Хатиджа и Фатима.
- Радостта на Фатима е и моя радост, нейното нащастие е и мое нащастие, всеки който я обича,обича и мен,всеки, който я огорчи, е огорчил и мен.....
Трудни години
Годините преди Хиджра (преселението) били много трудни за мюсюлманите,особено за семейството на Пророка и самия него. Още в детството Фатима (а.с.) усетила вкуса на огорчението,страданнието и мъката. Виждала как хората го отблъскват, ругаят го, подиграват му се, с всички възможни средства се опитват да го накарат да се откаже от мисията, която му е възложена. Веднъж, когато заляли баща с мръсотия от овче шкембе, тя махнала мръсотията от главата и лецето му,избърсала го добре, помилвала го и се върнали вкъщи.Тя е била свидетел на всички негови неволи и несгоди, утешавала го в трудните му моменти и страдала заедно с него. Именно заради грижите, които полагала за баща си, я нарекли Умму абийха мачица на баща си. С увеличаването на броя на хората, приели исляма, обръча около тях се стягал и изолацията им от страна на неверниците ставала все по-тежка и непоносима. Една част от тях временно потърсили убежище при християнския владетел на Етиопия, който ги приел, въпреки недоволството на неверниците. Другите, които останали, били подложени на изтезания, гонения, икономически и социални ограничения. Било забранено да се търгува с мюсюлмани, да не им се дава нищо. Така били изолирани и тази изолация и обсада продължила три години. В продължение на три години те усетили горчивия вкус на глада, мизерията, бедността и неволята. Особено тежко било положението на семейството на Пророка. Освен трудностите и мъката, които той носил на плещите си, семейството му понякога изпитвало толкова силен глад, че били принудени да накиснат парче кожа във вряла вода за да могат да го използват за храна. При такива тежки условия Зехра (а.с.) не е била сломена, нито за миг не е протестирала, а напротив, изпитвала състрадание и съчувствие, помагала с каквото може и била упора за другите жени и болната си майка. Тежките години на глад, трудности, мъки и обсада отминали, но скоро нова беда и двойна загуба сполетяла семейството на Божия пратеник, който изгубил вярната си жена Хадиджа и покровителя и защитника чичо си Абу Талиб. Фатима (а.с.) загубила майка си, останала без майчина обич и майчини ласки и сега още повече разбирала смисъла на майчица на баща си. Сега вече само нейните нежни ръце обгръщали баща и го дарявали с нежност, търпение и внимание.
Дошло време мюсюлманите да се преселят в град Медина, да създадат и изградят едно ново общество с нови идеали и ценностна система, различна от тази на арабите от невежеството и на-важното, основаваща се на Корана и божите закони и правила.
Седмците и месеците се редували и Фатима(а.с.) с всеки изминал ден се разхубявявала и желаещите да се оженят за нея не били малко. Най- видните сред тях били Умар и Абу Бакр,но тя любезно им отказвала. Пророкът знаел, че само един човек е достоен за нея и това е самият Али ибн Аби Талиб (алейхисселям), но изчаквал той да направи първата крачката. Бедността и немотата му пречили да отиде да поиска ръката на Фатима (а.с.), та той посветил живота си на Мухаммад (с.а.в.), в борба за вярата и в името на Исляма, не му останало време да натрупа състояние или да препечели нещо. Ето какво му пречило на Али (а.с.). Накрая с многократните настоявания на асхабите(съмишнениците) на Пророка той се съгласил,отишъл при баща, след като го попитал какво иска, Али (а.с.)тихичко с наведена глава изрекъл Фатима. Очите на баща грейнали от радост, усмивка се появила по лицето му, но все пак отишъл да се посъветва с дъщеря си и да поиска нейното мнение. Тя от целомъдрие и скромност не отговрила нищо, замълчала в знак на съгласие. Зестрата  била много скромна, включваща една дървена купа,един килим и ръчна мелница. Сватбата е била организирана с помощта на Хамза, който заклал две камили и нагостил гоститие.Накрая, когато дъщерята вече напуснала бащиното огнище и влязла в къщата на Али (а.с.), тя избухнала в плач,когато видяла баща  да си тръгва,това била първата тяхна раздяла, но веднага той я успокоил с думите: Поверявам те на най-добрия, най-достойния,най-силния и най-възвишения сред вярващите.
Али и Фатима (а.с.) били израснали под един покрив,познавали се много добре, не били живяли в невежеството, а усещали полъха на Божественото откровение. Вниманието, обичта и уваженито един към друг е било взаимно, заедно са преживели най-трудните мигове. Те са най-достойните един за друг, именно поради тази причина Проръкът я пази за Али, и Али за Фатима.
Бракът им през 3г. от Хиджра или 626г. дал плода си и се родил Хасан, на следващата година малкият му брат - Хусейн, а през 628 и 630 се родили двете им дъщери Зайнаб и Умму Кулсум, същите имена като на дъщерите на Пророка. Животът постепенно влизъл в нормалния си кръговрат,усмивка се появила на нейната усмивка, забравила за мъките, радвала се на що годе нормалния и спокоен живот, заобиколена от бащина обич, съпружеска любов и сладки и весели деца край нея. 
Но уви, и това не продължило много и ново нещастие, по-голямо от всички досега сполетяло крехкото тяло с нежна душа. Божият пратеник се разболял, лежал на смъртно легло. Заповядал да му донесат писалка и хартия за да напише и и потвърди в писмен вид казаното от него досега в хадисите и да даде напътствия на мюсюлманите за да не се отделят от правия път. Но някои от неговите асхаби и съмишленици възразили и казали че, Пророкът бълнува , не знае какво говори и не е в съзнание. Те много добре знаели какво ще напише и кого ще определи за свой наместник, халиф и наследник. Казал на Фатима (а.с.) да се приближи и  прошепнал: Ти ще си първият човек от моето семейство, който ще се присъедини към мен. Не след дълго обаче и този глас вече не се чувал и замлъкнал завинаги. Настъпила паника сред някои мюсюлмани, които казвали, че Мухамамад не е умрял, а като пророка Исус се е възнесъл не небето, но след няколко часа били принудени да отстъпят и да признаят неговата кончина.
Истинските мъки на Али (а.с.) и Зехра (а.с.) едва започвали. Докато той и неговите приятели били заети с ритуалното измиване на Божия пратеник, други негови съмишленици крояли планове за завземането на властта и избирането на негов халиф и приемник. Вместо да изберат вече избрания наместник на Мухаммад , който десетки и стотици пъти по всевъзможен начин заявявал, че Али е най-достойният сред тях и той трябва да бъде негов приемник, лидер и водач на мюсюлманите и вместо да признаят неговата власт, те се спуснали в задкулисни игри, пренебрегвайки словата на Пророка. Изведнъж много неща се променили, враждата изместила братството и приятелството, политиката-истината и правдата, а в довчерашното сплотено общество на Исляма и съвършената държава изникнали неправди, принуждаване, лъжи и измами. Истината била пренабрегната и оставена на заден план, на преден план излезли отново аристокрацията и старейшините. Настъпили други времена. Фатима (а.с.) загубила скъпия си баща, закрилник и покровител. От една страна тъгувала и плачела за загубата му, а от друга утешавала децата, които вече нямали с кого да си играят, нямало го човекът, който да ги гали и обича повече от себе си, да им обръща внимание по всяко време и навсякъде.
Едва когато свършили с погребението на Божия пратеник, осъзнали какво ги е сполетяло, мащабът на трагедията била много голяма, за тях и най-вече за самите мюсюлмани, които се отказали да бъдат управлявани и напътствани от най-идеалния и благороден сред вярващите. Фатима (а.с.) усетила,че не може да стои с кръстени ръце и да гледа как правата на семейството и съпругът биват потъпквани. Отговорността и задълженията  към съпруга и най-вече към обществото и религията не давали спокойтвие на тази нежна и измъчена душа. Желанието ѝ за борба с неправдата,несправедливостта и предателството повече от всякога бушуваше вътре в нея. В къщата, която беше част от джамията, се събираха най-верните сподвижници на Божия пратеник за да обсъдят положението, този дом бе станал символ на съпротива. Али (а.с.) и Фатима (а.с.) не спираха да търсят приятели и последователи, нощно време в тъмнините на нощта те обикаляха къщите и тази несломима и отговорна жена говореше с тези хора, изтъкваше предимствата и качествата на Али с доказателства и методите на логиката . Но властта не се спираше пред нищо, бяха замислили нов удар и нов начин да изолират и да сломят духа им. Искаха принудително Али(а.с.) да приеме тяхната власт и да ги легитимира. За целта се опитаха със сила да влязат в дома му,опожариха вратата и когато я разбиваха, нежното и крехко тяло на Фатима, която като ранена лъвица бранеше дома, семейството и съпруга си, остана затисната между вратата и стената. Падайки ранена на пода извика баща си за помощ да види какво правят с неговото семейство, но се изправи с последни сили, които бяха останали,застана като защитник и пазител пред дома си. Те поискаха да влязат вътре и поговорят с Али, но тя не ги пускаше. Али излезе отвътре и им каза да влязат. Фатима се обърна към тях с думите: 
-Ако ви кажа какво е казал Пророка за мен, ще приемете ли неговите слова и ще действатели според думите му?
Те кимнаха в знак на съгласие.
-Нима не сте го чували да казва, че радостта на Фатима е моя радост, и гнева - мой гняв. Който я зарадва, все едно е зарадвал мен, а който я разгневи, гневи и мен. Аллах ми е свидетел, вие ми причинихте мъки и страдание,не ми донесохте радост, а ме разгневихте. Ще се оплача от вас на Божия пратеник.
В този момент единият от тях почна да плаче, стана насълзен и тръгна към джамията. Там той признесе реч, в която изтъкваше достойнствата и качестватана семейстовото на Пророка и на Али(а.с.) и бе взел решение да отстъпи мястото си на достойния и заслужилия го, на Али бин Абу Талиб(а.с.), но някои негови приятели го разубедиха и първото решение ,което взеха, беше да конфискуват Фадак. Едно малко парче земя с градинка, което служеше за прехрана на семейството. Преживе Пратеникът го беше подарил на Фатима след една спечелена битка. Но сега го отнеха, единствения източник за поминък и финанси на семейството, с цел икономически да сломят Зехра(а.с.) и Али(а.с.). Тя упорито се бореше с това, в речите и изказванията си многократно споменаваше за това несправедливо изземване и конфискуване. Фадак вече нямаше толкова материална стойност, колкото социална и политическа. Бе станал символ на борба за справедливостта, символ на насилието на режима, символ на неправдите и дискриминацията на властта. Фатима не се отказваше от борбата си, макар физически след нападението над къщата  да не се чувства добре, тя с всички усилия се беше заела да осъди режима, да покаже техния истински облик, да се противопостави на неправдата. Това беше отговорност и задължение за нея, така я беше възпитал баща, тя трябваше да бъде пример за жените в ислямскто общество, пример за идеалната жена, майка и съпруга, дори това да беше коствало живота. 
Но ето, че това пролетно цвете увехна, откъснаха я от стъблото. В разцвета на младежките си години се чувстваше много изтощена и изхабена, чувстваше умора в тялото и душата си. Нямаше повече сили да продължи напред. Легна болна на леглото и повече не стана. Завеща на Али(а.с.) да я погребат през нощта за да не знаят другите къде е гробът, само определен и ограничен кръг от хора присъстваха на погребението. И до днес не се знае местоположението на нейният гроб.Това се случи на 3 срещу 4 джамадиус сани, според мнозинството от шиитските учени, същата година, в която и баща си тръгна от този свят, само няколко седмици след него. Ето, че се сбъднаха неговите думи, които беше казал на Фатима на смъртния си одър относно скорошната  кончина. 
Много неща може да се кажат за тази велика личност в ислямския свят, за нейния живот, възпитание, мироглед, за нейната борба и активност в обществото, за приноса  в създаването на личността на жената в Исляма, но нека да го оставим за някой друг път.

 

 

 

     
     
     
     
     
         
 

E-mail: info@nababg.com, 2010 Designed by Nevabeit Ltd.